— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого Константин Трендафилов
Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират.
Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.
Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.
Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
- Нека аз да мина първа през банята, за да има време да ми се изсуши косата, а ти след това влез и хубаво си нагрей гърба под душа.
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата ??????? си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.